Какво означават „тунели“ и „заложници“ в Газа

Прекарах по-голямата част от живота си на линия земя, не доста по-голяма от Манхатън, заобиколена от солидна ограда от бодлива тел. През множеството време се усещаше по този начин, като че ли ние, жителите на Газа, бяхме единствените хора, които видяха, че живеем в затвор навън.

Преследвах кариера като фотожурналист, с цел да удостоверявам живота в Газа и да се опитам да накарам останалата част от света да разбере тежкото състояние и нейните издръжливи хора. Във времена на относителна тишина се концентрирах върху вдъхновяващи и повдигащи духа истории. И във времена на принуждение и гибел се пробвах да удостоверявам следствията – болката и белезите, които щяха да останат, откакто бомбите спрат да падат и светът още веднъж загуби интерес.

Вече не съм в Газа и все пак, като палестинец, произхождащ от тази дребна, оградена линия, не бях пощаден от потоп от обвинителни известия през последните няколко седмици. Входящата ми кутия е залята със известия за Хамас. Те не се стремят да схванат Хамас или за какво направиха това, което направиха на 7 октомври. По-скоро желаят аз да давам отговор за дейностите им.

Няма значение, че изгубих 50 сътрудници за шест седмици или че съседите ми и техните фамилии бяха убити при израелски въздушен удар, откакто избягаха на юг, както им беше подредено от Израел.

Няма значение, че всеки ден се опасявам за живота на моето семейство, което остава в Газа, и всякога, когато се опитам да им се обадя, получавам лек припадък на суматоха, когато няма отговор.

Първият въпрос постоянно е бил дали съдя Хамас. Имах възприятието, че съм помолен на прослушване за състрадание.

Всеки ден слушам думите „ тунели “ и „ заложници “, изречени в медийни репортажи или диалози, заклеймяващи „ терористична организация “.

Но тези думи имат доста друго значение за мен.

За мен и палестинците от Газа тунелите се трансфораха в нещо като съществена инфраструктура. През 2007 година Израел наложи изтощителна блокада на Газа и като окупационна мощ съумя да управлява изцяло какво може да премине през граничните пунктове, в това число този с Египет в Рафа.

През последните 16 години израелските управляващи взеха решение случайно да забранят влизането на избрани артикули в линията като още една форма на групово наказване на популацията. Например през 2009 година те взеха решение, че пастата не може да влезе в Газа. Да, паста.

И по този начин, палестинците прокопаха тунели, с цел да се опитат да внесат незаконно тестени произведения и всевъзможни други съществени продукти, които Израел би забранил случайно.

Храна, медикаменти и гориво започнаха да се стичат от това, което стана известно като „ Метрото “ – което евентуално имаше повече спирки от системата на метрото във Вашингтон, окръг Колумбия и, дръзвам да настоявам, беше малко по-безопасно.

Когато първата ми щерка се роди през 2011 година, имах потребност от бебешка формула за колики за нейната възраст 0-3 месеца, която не се оферираше в локалните магазини. Изпитах облекчение, че съумях да се сдобия с няколко кутии – с общителното подпомагане на „ Метрото “.

Тунелите станаха толкоз непрекъсната част от живота ни, че от време на време се шегувахме, че си поръчваме пържено пиле от Кентъки през тях, защото това се смяташе за „ разкош “, който нямахме в Газа.

Но имаше неща, от които обсадата ни лиши и които тунелите не можаха да обезпечат.

Правилното доставяне с питейна вода беше едно. Често не можехме да се къпем, когато пожелаем, тъй като водата беше лимитирана. В резултат на това ще се опитаме да поддържаме ваната цялостна, с цел да не бъдем принудени да използваме морска вода, когато бъде отрязана.

Електричеството беше различен разкош, от който постоянно се лишавахме. Средно имахме достъп до електричество единствено 4-6 часа дневно.

Свободата на придвижване беше друга „ привилегия “, с която тунелите нямаше да оказват помощ. Пътуването до и отвън Газа не беше опция за множеството хора, даже доста преди Хамас да съществува.

Когато бях на 17, планирахме да посетим фамилията на майка ми в Египет. Чакахме три дни на граничния пункт Рафа, преди да ни бъде позволено да напуснем. Докато нашият таксиметров водач минаваше през портите, израелските бойци ненадейно откриха огън. Шофьорът се обърна ужасяващ, крещейки им да спрат.

По-късно разбрахме, че това е тяхната обедна отмора и те не желаеха да бъдат прекъсвани, макар че трябваше да ни разрешат да минем. И по този начин, летните ни проекти бяха анулирани просто по този начин.

„ Заложници “ е друга дума, която звучи с друго значение в съзнанието ми.

Мнозина в този момент упорстват за освобождението на всички израелски заложници, преди даже да може да се обмисли преустановяване на огъня. Наистина, изцяло съм склонен: всички цивилни заложници би трябвало да бъдат репатрирани без условия. Но това би трябвало да включва и палестински заложници.

Има повече от 2000 палестинци, които сега са арестувани за неопределен срок в „ административно задържане “ в израелски затвори без никакви обвинявания. Много от тях са деца, някои на 12 години.

Онези, против които фактически са повдигнати обвинявания, се съдят от боен съд, където процентът на неоправдателните присъди постоянно надвишава 95 %, което демонстрира, че пандизчиите евентуално нямат даже обикновен достъп до подобаващ развой или способността да изследват „ секретни доказателства “ против тях.

Израел е единствената нация в света, която постоянно преследва деца във боен арбитражен съд. Най-често срещаното нарушаване? Хвърляне на камъни. Тези „ пандизчии “ са деца, държани в плен от окупационна войска, която ненадейно и брутално ги е лишила от фамилиите им.

За страдание, никой не слага имената и лицата си на плакати в Ню Йорк или Лондон. Когато хората са хвърлени в пандиза без обвинявания и нямат достъп до подобаващ развой, те са тъкмо това: заложници.

Станах фотожурналист в Газа, тъй като имах вяра, че е значимо да удостоверявам действителността на живота там, действителността, която множеството не виждат.

И до момента в който към този момент не пребивавам там, нямаше да извършвам отговорностите си като публицист, още по-малко като палестинец, в случай че не се пробвах да ви кажа каква е била нашата действителност доста преди палестинците да пробият бръснача- телена ограда на 7 октомври.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.